1 июн. 2020 г., 03:59

Благодаря, поете

Поэзия

1.3K 0 1

На Н. Вапцаров

С очите топли гледаш от портрета.
Най-истинската вяра в тях искри.
Огняр, моряк... Мечтател и поет...
Завинаги на тридесет и три.

Недосънувал пролетта си бяла,
неизживял до края любовта,
ти носиш чудото на светла вяра,
която не умира след смъртта...

Макар че тъй за кратко си живял,
макар и млад, успял си да прозреш,
в сърцето си си ясно осъзнал:
за вярата си струва да умреш...

С гърдите си посрещнал си куршумите.
Но без да коленичиш. Без да трепнеш.
Остави ни най-светла вяра в стихове.
Благодаря за вярата, Поете!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0