Благодаря, поете
На Н. Вапцаров
С очите топли гледаш от портрета.
Най-истинската вяра в тях искри.
Огняр, моряк... Мечтател и поет...
Завинаги на тридесет и три.
Недосънувал пролетта си бяла,
неизживял до края любовта,
ти носиш чудото на светла вяра,
която не умира след смъртта...
Макар че тъй за кратко си живял,
макар и млад, успял си да прозреш,
в сърцето си си ясно осъзнал:
за вярата си струва да умреш...
С гърдите си посрещнал си куршумите.
Но без да коленичиш. Без да трепнеш.
Остави ни най-светла вяра в стихове.
Благодаря за вярата, Поете!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени
