Благодаря ти...!
Есен жълта, нежен листопад,
денят отлита вече неусетно,
присвита в ъгъла, в среднощен мрак
припомням лятото - отмина мимолетно...
Сбор от чуства, емоция и страст
съпътстваха ме плътно, неотклонно,
безсилна съм, над тях аз нямам власт,
но се възползвах бурно, неуморно...
Изминах пътища и срещнах красоти,
летях над облаци доволна и щастлива
и зная, че виновникът си само ти,
затова към теб ще бъда вечно мила.
Докосна ме до чужди светове
и любопитството във мен запали,
очакваш нов живот да ме зове,
откри умения, отдавна в мен заспали.
Затова аз искам с любов и от сърце
надеждата ти в мен да оправдая,
покланям се, целувам ти ръце
с благодарности в живота си до края!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Петкова Все права защищены
