25.08.2011 г., 8:36

Благодаря ти...!

980 0 2

 

Есен жълта, нежен листопад,

денят отлита вече неусетно,

присвита в ъгъла, в среднощен мрак

припомням лятото - отмина мимолетно...

 

Сбор от чуства, емоция и страст

съпътстваха ме плътно, неотклонно,

безсилна съм, над тях аз нямам власт,

но се възползвах бурно, неуморно...

 

Изминах пътища и срещнах красоти,

летях над облаци доволна и щастлива

и зная, че виновникът си само ти, 

затова към теб ще бъда вечно мила.

 

Докосна ме до чужди светове

и любопитството във мен запали,

очакваш нов живот да ме зове,

откри умения, отдавна в мен заспали.

 

Затова аз искам с любов и от сърце

надеждата ти в мен да оправдая,

покланям се, целувам ти ръце

с благодарности в живота си до края!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Ваня!
    Все повече се убеждавам ,че не трябва да изпускаш късмета си,защото шансът може и да е единствен.Желая на всички попътен вятър в морето на живота!
  • Хвани се здраво за живота, ГРАБИ С ДЕ РЪЦЕ ОТ ЛЮБОВТА И ЩАСТИЕТО! Не позволявай да се изплъзнат.Успех!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...