Винаги си ме разбирала.

Щом до теб съм опирала -

време не си намирала.

Да ме огорчиш ли си планирала?

Колко пъти ме предаваш?

Поне сметка да си даваш?

Как не спираш да ме нараняваш...

А аз всеки път прощавам,

че ти пука си внушавам,

без дори да осъзнавам -

колко сляпо се заблужавам.

Попадайки в беда и самота,

появявайки се мъка, тъга

bях до теб - да ти подам ръка!

Отдала се на скръб,

отново ми обърна гръб.

За тебе пиша ред след ред -

момиче със сърце от лед.

Аз сама ще продължа напред,

пожелавам всичко да ти е наред!