Винаги си ме разбирала.
Щом до теб съм опирала -
време не си намирала.
Да ме огорчиш ли си планирала?
Колко пъти ме предаваш?
Поне сметка да си даваш?
Как не спираш да ме нараняваш...
А аз всеки път прощавам,
че ти пука си внушавам,
без дори да осъзнавам -
колко сляпо се заблужавам.
Попадайки в беда и самота,
появявайки се мъка, тъга
bях до теб - да ти подам ръка!
Отдала се на скръб,
отново ми обърна гръб.
За тебе пиша ред след ред -
момиче със сърце от лед.
Аз сама ще продължа напред,
пожелавам всичко да ти е наред!
© Косара Маринова All rights reserved.