17 окт. 2009 г., 16:00

Благодаря за нощите

691 0 1

Безцветно, мрачно, скучно ежедневие,                      

Лениво някак, странно безразлично,                      

А в нощите - красиво увлечение,                             

Гастрол на всичко, тайно, непривично.                  

Очаквам всеки залез с нетърпение,                      

Дъхът ми секва, устните пресъхват,                     

А разумът потъва във забвение,                             

Рисува блян, сърцето ми заглъхва.                          

Не искам да те губя, остани при мен,                                   

Обичай ме и аз ще го направя.                                

Сълза ме милва с нежен допир на сатен.     

Ти си това, което няма да забравя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люба Георева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...