16 нояб. 2013 г., 15:55

Благодат

584 0 0

 

 

              БЛАГОДАТ

 

"Благодаря" и хиляди са малко

за всичкото в живота ни пътуване,

понякога болезнено и жалко,

друг път - прекрасно съществуване.

 

Затуй, че всяка вечер у дома

любими същества те чакат

с прегръдка, а умората сама

отива си от тебе някак.

 

За дома ни топъл и уютен,

изпълнен с детски глъч и радост,

за вкусната вечеря, вкупом

и възраст на трапезата и младост.

 

И когато уморен си легнеш

в топлото, добро легло,

а внучето на пръсти да прибяга 

и целуне твоето чело...

 

каква по-чиста обич от това

след уморителния ден,

за всеки в този свят звезда

да свети му е отредена.

 

И утрешния ден със благодат,

и мъничко любов кат зрънце,

ти ще бъдеш най-богат

и огряващ като слънце.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...