Шият мислите шевици,
цветя на бялото сукно,
мечтите прелетни са птици,
слънца по синьото платно.
Листата - златни черги по земята,
мъглите са от Бога пот,
вехне есента тревата,
а житата, зелена сила за живот.
Пиша си на листче букви,
щото никак не ми се спи,
на конци от думи връзвам "кукли",
театър щурав в съня ми предстои.
Казват ми животът е измама,
илюзия във три де формат,
любов истинска на земята няма,
а аз обичам да обичам... за мен това е благодат!