Шият мислите шевици,
цветя на бялото сукно,
мечтите прелетни са птици,
слънца по синьото платно.
Листата - златни черги по земята,
мъглите са от Бога пот,
вехне есента тревата,
а житата, зелена сила за живот.
Пиша си на листче букви,
щото никак не ми се спи,
на конци от думи връзвам "кукли",
театър щурав в съня ми предстои.
Казват ми животът е измама,
илюзия във три де формат,
любов истинска на земята няма,
а аз обичам да обичам... за мен това е благодат!
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
