4.03.2021 г., 6:55

Благодат

388 0 4

Шият мислите шевици,
цветя на бялото сукно,
мечтите прелетни са птици,
слънца по синьото платно.
Листата - златни черги по земята,
мъглите са от Бога пот,
вехне есента тревата,
а житата, зелена сила за живот.
Пиша си на листче букви,
щото никак не ми се спи,
на конци от думи връзвам "кукли",
театър щурав в съня ми предстои. 
Казват ми животът е измама,
илюзия във три де формат,
любов истинска на земята няма,
а аз обичам да обичам... за мен това е благодат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...