8 апр. 2015 г., 07:39

Благословена Седмицата Страстна 

  Поэзия » Философская
444 0 2

Благословена Седмицата Страстна,
с оловни облаци и зимен мраз започна.
Душа и тяло, слети в сплав нарочна,
на Бога болката усещат съпричастно.

 

Че греховете людски Младенецът
ще заплатù, известно бе отдавна -
чрез кончина мъчителна и бавна...
Но нейсе... Пожела така Отецът...

 

Божествената саможертва нека -
да се обичат людете - подтикне
и в смисъла ù нека всеки вникне,
за да е Рай под Божия опека...

© Стоян Минев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,mariniki(Магдалена Костадинова)!
    Благодаря,comeon !


    П.П. :

    Дали е „стих“ , кой знае ?

    Моите засега две „рецепти“ за „стих“,
    които само споделям и
    не се опитвам да налагам на никого, но
    които ми показват „кое кое е“, са следните:

    Стих е дума твърде силна -
    болка майчина, родилна,

    повече от Светлината*,
    изначална и пресвята ...

    (респективно - „Светлина от Светлината*“)

    ........................................................

    Стих е Светото
    писание, Словото
    Божие носещ...

    -----------------------------------------

    Още веднъж -
    благодаря!

    !
  • благословена е... за да усетим болката..
    много ми допадна този стих..
Предложения
: ??:??