Плътен мрак обхвана ми душата,
която ти дълбоко нарани,
и ден и нощ обхваща ме тъгата,
далечен спомен от миналите дни.
Болка страшна прорязва ме във сърцето
за лика, срещнат в съня,
и красотата, досущ като небето,
бавно се забравя тя.
© Йоан Александров Все права защищены