Бледа
Бледа, усмихваща се, тихо...
Прекоси пустинята с боси нозе.
През пясъци, носещи дирите,
остави дъха си да спре...
Миражът - нетленен, замислен,
предложи себе си - щедро...
и пясък, посипан, безчислен.
Бледа, заплакала, мъдро...
Умори се, забави стъпки - смело,
и бързо притихна, задъха се...
Бледа, умираща - дръзко, умело,
на ръце се кротко донесе.
Пустинята - огорчена, замислена.
Прие я, бледа - смирено затихнала.
Във пясък превърната - безчислена.
Посипана кротко - пресъхнала...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Белисима Все права защищены
