24 июл. 2014 г., 22:59
Блуден син
Пребродих океани и морета,
робувах по далечните земи.
Нагледах се на чуждите небета,
но мисъл пак три теб ме приземи.
Защото там за мене пристан няма
и никъде не скърпих даже дом.
Навсякъде в душата ми голяма
нахлуваха несретници със взлом.
Затуй сега, Родино, аз се връщам...
До теб присядам, като блуден син.
И твоите Балкани аз прегръщам,
че само тук за мен дими комин!
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
!!!!!
-
Прекрасна творба!
-
Много ми хареса, Никола!
"И твоите Балкани аз прегръщам,
че само тук за мен дими комин!"
Поздрави и хубав уикенд! -
Браво, Никола!
Много съдържателен стих.
("МЕ приземи" как мислиш?)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Жанет, приемам бележката.Това е грешка!
Желая Ви хубав ден и поздрави от мен!