Пребродих океани и морета,
робувах по далечните земи.
Нагледах се на чуждите небета,
но мисъл пак три теб ме приземи.
Защото там за мене пристан няма
и никъде не скърпих даже дом.
Навсякъде в душата ми голяма
нахлуваха несретници със взлом.
Затуй сега, Родино, аз се връщам...
До теб присядам, като блуден син.
И твоите Балкани аз прегръщам,
че само тук за мен дими комин!