12 окт. 2012 г., 00:03

Блудница

968 0 1

 (споделено за вас: От една Поетеса - "Блудница")

 

 

 

В тъмните нощи. Безсънните. Будни  очите горят.
Шепнат вълшебства устните. Мислите ми летят.
Рано е... Чакам Вятъра. Думите тихичко  го зоват.
Нощем от него зачевам... После Мислите ще родят.



Изкусителка тъмноока. Аз съм Лъстива - ала Девица.
Многолика Чаровница е мойта Душа. Шарена Птица.
Белоръката съм. Белоногата. Танцуваща в небесата.
По самодивски красива. Защото. Къпя се в Светлината.



В тъмните нощи  бродя несретна. Oчите - въглени парещи.
Блудница съм. Щастлива. Любовницата на  Вятъра!  
Бременна с мислите съм. Натежала от грях. Ала истинска!
Призори. Озарена от Слънцето. Аз  раждам децата МУ -

                                                                           РИМИ и СТИХОВЕ...

......................................................................................


... Те бродят. Изгнаници пак всяка нощ. Незаченати.
Ала мистично как всяка сутрин отново се раждат...  
Скитници в Моето Царство са. В Приказния ми свят.
Деца на Душата ми! И  на Вятъра - в Моите мисли...



Затова са Красиви! Като Грях Поетичен са. Изкусителни.
Изящни. В най-чистия свой натюрел. Фамозни дори!
Без богати одежди. Но пак са Шармантно изискани...
Те Бесрамно голи са! Но такива Една БЛУДНИЦА ражда!  
                                                                                        
                                                             И Децата си.
                                                       и  Своите ИСТИНИ!

 

 

 

 

by Antonina

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Камазовска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...