12.10.2012 г., 0:03 ч.

Блудница 

  Поезия » Философска
637 0 1

 (споделено за вас: От една Поетеса - "Блудница")

 

 

 

В тъмните нощи. Безсънните. Будни  очите горят.
Шепнат вълшебства устните. Мислите ми летят.
Рано е... Чакам Вятъра. Думите тихичко  го зоват.
Нощем от него зачевам... После Мислите ще родят.



Изкусителка тъмноока. Аз съм Лъстива - ала Девица.
Многолика Чаровница е мойта Душа. Шарена Птица.
Белоръката съм. Белоногата. Танцуваща в небесата.
По самодивски красива. Защото. Къпя се в Светлината.



В тъмните нощи  бродя несретна. Oчите - въглени парещи.
Блудница съм. Щастлива. Любовницата на  Вятъра!  
Бременна с мислите съм. Натежала от грях. Ала истинска!
Призори. Озарена от Слънцето. Аз  раждам децата МУ -

                                                                           РИМИ и СТИХОВЕ...

......................................................................................


... Те бродят. Изгнаници пак всяка нощ. Незаченати.
Ала мистично как всяка сутрин отново се раждат...  
Скитници в Моето Царство са. В Приказния ми свят.
Деца на Душата ми! И  на Вятъра - в Моите мисли...



Затова са Красиви! Като Грях Поетичен са. Изкусителни.
Изящни. В най-чистия свой натюрел. Фамозни дори!
Без богати одежди. Но пак са Шармантно изискани...
Те Бесрамно голи са! Но такива Една БЛУДНИЦА ражда!  
                                                                                        
                                                             И Децата си.
                                                       и  Своите ИСТИНИ!

 

 

 

 

by Antonina

© Екатерина Камазовска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??