Блудница
(от цикъла „Низвергнатите”)
Прости се и с последната надежда
да припечели честно къшей хляб -
съдбата ѝ все трудности отрежда,
а в къщи - две деца ги мъчи глад.
Дори не плачат - вече примирени,
притихнали в креватчето лежат,
в очите им от ужас разширени
недоизказани въпроси се четат…
А трябва, длъжна е да ги нахрани!
Но как? Не стигат пустите пари –
загърна се във дрипите съдрани,
въздъхна и зад ъгъла се скри…
Глава приведе, сълзите избърса
и сгуши се край кофата за смет,
от женската си гордост се отърси,
проклинайки злочестия късмет…
Минута, две стоя и се изправи.
Погълна я настъпилия мрак -
за миг тя избора жесток направи
гърди разголи и изпъна крак…
На сутринта във къщи се завърна
дамгосана с клеймото на срама,
ридаейки децата си прегърна,
че със греха си купи им храна…
Любомир Попов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Попов Все права защищены
