(от цикъла „Низвергнатите”)
Прости се и с последната надежда
да припечели честно къшей хляб -
съдбата ѝ все трудности отрежда,
а в къщи - две деца ги мъчи глад.
Дори не плачат - вече примирени,
притихнали в креватчето лежат,
в очите им от ужас разширени
недоизказани въпроси се четат…
А трябва, длъжна е да ги нахрани!
Но как? Не стигат пустите пари –
загърна се във дрипите съдрани, ...