knqza (Даниел Стоянов)
162 145
20 мар. 2006 г., 23:34

БЛУДНИЯ СИН 

  Поэзия
594 0 7
Прекрачвам прага на дома си,
след дълго време на гурбет.
От скитане се уморих ужасно
и не намерих там късмет.
Продадох лесно любовта си
и мечтите си на прах разбих.
Аз тръгнах като завоевател,
но въобще не победих.
Ужасно бе, че пренебрегнах
свойта майка и баща.
За мен каквото беше, беше,
но прошката ви искам я сега.
Спасете ми душата полужива,
че само тя остана в мен.
Нека вашата благословия,
спре в съцето вятъра студен.
Разкайвам се, че някога не ви послушах
и причиних ви болка без да знам.
Но майко, татко аз без вас
на този свят оставам сам.
А бях наивно млад и грешен,
гледах, но не виждах нищо аз.
Сега прогледнах и разбирам,
къде е любонта на този свят.
Нека в мир отново заживея
под родна стряха и небе.
Прошката която моля,
искам я пред вас на колене.


© Даниел Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??