20 мар. 2006 г., 23:34

БЛУДНИЯ СИН

768 0 7
Прекрачвам прага на дома си,
след дълго време на гурбет.
От скитане се уморих ужасно
и не намерих там късмет.
Продадох лесно любовта си
и мечтите си на прах разбих.
Аз тръгнах като завоевател,
но въобще не победих.
Ужасно бе, че пренебрегнах
свойта майка и баща.
За мен каквото беше, беше,
но прошката ви искам я сега.
Спасете ми душата полужива,
че само тя остана в мен.
Нека вашата благословия,
спре в съцето вятъра студен.
Разкайвам се, че някога не ви послушах
и причиних ви болка без да знам.
Но майко, татко аз без вас
на този свят оставам сам.
А бях наивно млад и грешен,
гледах, но не виждах нищо аз.
Сега прогледнах и разбирам,
къде е любонта на този свят.
Нека в мир отново заживея
под родна стряха и небе.
Прошката която моля,
искам я пред вас на колене.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...