Mar 20, 2006, 11:34 PM

БЛУДНИЯ СИН

  Poetry
763 0 7
Прекрачвам прага на дома си,
след дълго време на гурбет.
От скитане се уморих ужасно
и не намерих там късмет.
Продадох лесно любовта си
и мечтите си на прах разбих.
Аз тръгнах като завоевател,
но въобще не победих.
Ужасно бе, че пренебрегнах
свойта майка и баща.
За мен каквото беше, беше,
но прошката ви искам я сега.
Спасете ми душата полужива,
че само тя остана в мен.
Нека вашата благословия,
спре в съцето вятъра студен.
Разкайвам се, че някога не ви послушах
и причиних ви болка без да знам.
Но майко, татко аз без вас
на този свят оставам сам.
А бях наивно млад и грешен,
гледах, но не виждах нищо аз.
Сега прогледнах и разбирам,
къде е любонта на този свят.
Нека в мир отново заживея
под родна стряха и небе.
Прошката която моля,
искам я пред вас на колене.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...