Где няма песен - зрее тишина...
Там вятърът лежи в тревата.
И птиците мълчат в гнездата.
В покоя търся силуета на жена.
Да погледне и с жест да спаси
надеждата ни с тиха благост;
и песента на общата младост
с детски смях за миг да огласи!
Усещам, приижда девета вълна
и млади гласове как говорят...
Слънцето огрява пак простора.
И устните ми песенно мълвят.
© Стойчо Станев Все права защищены