11 июн. 2023 г., 10:34

Блян

481 6 9

Где няма песен - зрее тишина...

Там вятърът лежи в тревата. 

И птиците мълчат в гнездата. 

В покоя търся силуета на жена. 

 

Да погледне и с жест да спаси 

надеждата ни с тиха благост;

и песента на общата младост

с детски смях за миг да огласи!

 

Усещам, приижда девета вълна

и млади гласове как говорят...

Слънцето огрява пак простора. 

И устните ми песенно мълвят. 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за коментара и оценката, Елка!
  • Хубав емоционален стих! Поздравления!
  • Благодаря за коментара и оценката, Миночка!
  • Още един чудесен стих, погали сетивата ми, Стойчо! Нека вдъхновението никога не те напуска!
  • Ева е биологична истина, въпреки реброто на Адам!
    Виждали ли сте по-красиво творение от жена която носи в себе си живот?
    Трудно е да коментирам...
    Благодаря за коментара и оценката, Сенилга!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...