11.06.2023 г., 10:34

Блян

473 6 9

Где няма песен - зрее тишина...

Там вятърът лежи в тревата. 

И птиците мълчат в гнездата. 

В покоя търся силуета на жена. 

 

Да погледне и с жест да спаси 

надеждата ни с тиха благост;

и песента на общата младост

с детски смях за миг да огласи!

 

Усещам, приижда девета вълна

и млади гласове как говорят...

Слънцето огрява пак простора. 

И устните ми песенно мълвят. 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара и оценката, Елка!
  • Хубав емоционален стих! Поздравления!
  • Благодаря за коментара и оценката, Миночка!
  • Още един чудесен стих, погали сетивата ми, Стойчо! Нека вдъхновението никога не те напуска!
  • Ева е биологична истина, въпреки реброто на Адам!
    Виждали ли сте по-красиво творение от жена която носи в себе си живот?
    Трудно е да коментирам...
    Благодаря за коментара и оценката, Сенилга!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...