Ще идвам тихо във съня ти.
Неканена, нетърсена.
Но не бих изтрила светлината на деня ти -
по-спокоен ми изглеждаш, осветен от утрото.
Искам да съм малка частица от живота ти.
Малка, но с чудовищно значение.
Да шепна нежно, вечер, на ухото ти.
Да ти казвам, че бих убила всяко лошо отношение.
Искам да съм огледало за лицето ти.
Да се вглъбяваш в мене, сякаш знаеш, че съм жива.
А после ме разбий на хиляди парчета.
И довери ми възхищението си колко съм красива!
Искам с тайни имена да те наричам.
Да прегръщаме заедно на слънцето лъчите.
Позволи ми да ти кажа колко те обичам.
И докато го изговарям, да те гледам в очите.
Заети и самотни бяхме. Отдалечени. Тъжни.
Неразбиращи пречките в нашето едно съзнание.
Но вече знаем как един на друг сме нужни.
И заедно как да бъдем, дори от разстояние.