29 окт. 2009 г., 00:28

Блян и разпилян

964 0 1

Когато са се сблъскали

"надеждата" и "отчаянието",

получили се реакции психични

в сърцето на егоистичното!

 

А егоистичното всеки го познава ,

защото ние, хората, с него сме братя.

И така неизвестно е времето на борбата,

но известен е носителят на купата!

 

Щом и хората са се замесили,

то ясно е, че "отчаянието" е изяло токата!

Без спор на "надеждата" са му дали хората купи,

но само, че не от злато, а от глина!

 

Знаете хората, те са големи лъжци,

и след това на тях са дали "нищото" за награда.

А те, като че ли са взели нещо в замяна,

са се зарадвали, като малки дечица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияние Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....