29 oct 2009, 0:28

Блян и разпилян

  Poesía » Otra
957 0 1

Когато са се сблъскали

"надеждата" и "отчаянието",

получили се реакции психични

в сърцето на егоистичното!

 

А егоистичното всеки го познава ,

защото ние, хората, с него сме братя.

И така неизвестно е времето на борбата,

но известен е носителят на купата!

 

Щом и хората са се замесили,

то ясно е, че "отчаянието" е изяло токата!

Без спор на "надеждата" са му дали хората купи,

но само, че не от злато, а от глина!

 

Знаете хората, те са големи лъжци,

и след това на тях са дали "нищото" за награда.

А те, като че ли са взели нещо в замяна,

са се зарадвали, като малки дечица.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияние Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...