29 oct 2009, 0:28

Блян и разпилян

  Poesía » Otra
960 0 1

Когато са се сблъскали

"надеждата" и "отчаянието",

получили се реакции психични

в сърцето на егоистичното!

 

А егоистичното всеки го познава ,

защото ние, хората, с него сме братя.

И така неизвестно е времето на борбата,

но известен е носителят на купата!

 

Щом и хората са се замесили,

то ясно е, че "отчаянието" е изяло токата!

Без спор на "надеждата" са му дали хората купи,

но само, че не от злато, а от глина!

 

Знаете хората, те са големи лъжци,

и след това на тях са дали "нищото" за награда.

А те, като че ли са взели нещо в замяна,

са се зарадвали, като малки дечица.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияние Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...