Oct 29, 2009, 12:28 AM

Блян и разпилян

  Poetry » Other
956 0 1

Когато са се сблъскали

"надеждата" и "отчаянието",

получили се реакции психични

в сърцето на егоистичното!

 

А егоистичното всеки го познава ,

защото ние, хората, с него сме братя.

И така неизвестно е времето на борбата,

но известен е носителят на купата!

 

Щом и хората са се замесили,

то ясно е, че "отчаянието" е изяло токата!

Без спор на "надеждата" са му дали хората купи,

но само, че не от злато, а от глина!

 

Знаете хората, те са големи лъжци,

и след това на тях са дали "нищото" за награда.

А те, като че ли са взели нещо в замяна,

са се зарадвали, като малки дечица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияние All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...