29.10.2009 г., 0:28

Блян и разпилян

949 0 1

Когато са се сблъскали

"надеждата" и "отчаянието",

получили се реакции психични

в сърцето на егоистичното!

 

А егоистичното всеки го познава ,

защото ние, хората, с него сме братя.

И така неизвестно е времето на борбата,

но известен е носителят на купата!

 

Щом и хората са се замесили,

то ясно е, че "отчаянието" е изяло токата!

Без спор на "надеждата" са му дали хората купи,

но само, че не от злато, а от глина!

 

Знаете хората, те са големи лъжци,

и след това на тях са дали "нищото" за награда.

А те, като че ли са взели нещо в замяна,

са се зарадвали, като малки дечица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияние Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...