Блян си

 Когато алкохолът се слее с кръвта,

пиша – аз не спя. 

Не мога да се примиря

с превземащата ме тъга.

Спра ли да пиша,

трябва да спра да дишам.

Спра ли да дишам,

как ще те обичам...

А ако не те обичам, 

има ли смисъл това?

По-добре тихо да умра.

Вдъхновяваш всеки пасаж,

споделената любов е вечен мираж. 

Сладка болка си.

И вечно желан си.

Блян си. 

Съществуващ, но ничий.

Бягай, докато можеш. Тичай.

Насън си мой.

Любовта ми към тебе изтрий.

Че болката надава вой.