Блян си
Когато алкохолът се слее с кръвта,
пиша – аз не спя.
Не мога да се примиря
с превземащата ме тъга.
Спра ли да пиша,
трябва да спра да дишам.
Спра ли да дишам,
как ще те обичам...
А ако не те обичам,
има ли смисъл това?
По-добре тихо да умра.
Вдъхновяваш всеки пасаж,
споделената любов е вечен мираж.
Сладка болка си.
И вечно желан си.
Блян си.
Съществуващ, но ничий.
Бягай, докато можеш. Тичай.
Насън си мой.
Любовта ми към тебе изтрий.
Че болката надава вой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rumyana Momchilova Всички права запазени