Блясък
Очаквам те! Но нещо е различно!
В очите ми угасна онзи блясък...
И мислите ми, крайно неприлични,
отрониха се, като шепа пясък.
Загубих се! Не искам да се търся!
Така ми е добре във самотата...
Дъждовните си капки ще избърша
и мокра ще полегна на тревата.
Не ме боли! Но ми е празно, пусто е!
Небето ми, за кой път - наводнено.
И облаците, толкова са гъсти...
Душата ми се лута вцепенена.
Тревата е подгизнала от сълзите,
отдавам се на влажните и длани...
Нахален слънчев лъч промушва облака
и нежно се опитва да ме хване.
Махни се, де! Разкарай се, мошенико!
Така ми е добре без светлината...
Напразно е! Повдига ме към себе си
и леко ме целува по косата.
Издухва облаците от небето ми...
В очите онзи блясък запулсира.
Разпадам се! Разпадам се на атоми -
една звезда, трептяща из Всемира!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Керанка Иванова Все права защищены
Благодаря ти, момче такова и усмихнат, както винаги нали?! 
