keri-88 (Керанка Иванова)
76 1653
29.09.2015 г., 21:28 ч.

Блясък 

  Поезия » Друга
555 2 6

Очаквам те! Но нещо е различно!
В очите ми угасна онзи блясък... 
И мислите ми, крайно неприлични,
отрониха се, като шепа пясък.

Загубих се! Не искам да се търся!
Така ми е добре във самотата...
Дъждовните си капки ще избърша
и мокра ще полегна на тревата.

Не ме боли! Но ми е празно, пусто е!
Небето ми, за кой път - наводнено.
И облаците, толкова са гъсти...
Душата ми се лута вцепенена.

Тревата е подгизнала от сълзите,
отдавам се на влажните и длани...
Нахален слънчев лъч промушва облака
и нежно се опитва да ме хване.

Махни се, де! Разкарай се, мошенико!
Така ми е добре без светлината...
Напразно е! Повдига ме към себе си
и леко ме целува по косата.

Издухва облаците от небето ми...
В очите онзи блясък запулсира.
Разпадам се! Разпадам се на атоми - 
една звезда, трептяща из Всемира!


© Керанка Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива поезия, нежна и много ритмична. Хареса ми! Браво!
  • Много ми хареса.
  • Ехааа, Вале, беше ми домъчняло... Благодаря ти, момче такова и усмихнат, както винаги нали?!
  • Благодаря ви за вниманието, момичета! Много усмивки днес ви желая!
  • Хубав стих!Благодаря ти, Керанка!
    "Разпадам се!Разпадам се на атоми -
    една звезда, трептяща из Всемира!"
  • Радвам се, че съм първата коментирала! И ти казвам "Браво" съвсем, ама съвсем искрено! Колкото и да се чувства лирическата ти изгубена, все ще се появи някой "нахален слънчев лъч", който ще я открие за нула време! Защото си заслужава да бъде намерена!
Предложения
: ??:??