Бодли от беладона

19 сент. 2009 г., 00:05

Поэзия » Другая

426 0 5

Ах, как е хубаво да мразиш!

И как е хубаво да не простиш…

… на тези, които те забравят…

В тишината тяхна да мълчиш.

И как поглъща те забравата

в измамната си сладка паст.

И остава за теб наградата…

… злоба, ледена без страст…

И с годините потъваш бавно

под слоеве от тежка прах.

И гниеш в омразата навярно,

в красотата на смъртен грях.

И толкова е плътна твойта злоба,

че не отразява и лунните лъчи.

Пропита с беладонена отрова,

пронизана от трънени игли.

А душата свила се е ледно

и спи във своя летаргичен сън.

Хипноза, сякаш че във бездна -

заглъхва житейският ти звън.

И мразейки, изоставен от тълпите,

усамотен в собствен огледален свят,

въртят се на съзнанието стрелките…

… непознат е този град.

И скоро всичко май ще свърши

и ще си погълнат от забравата в деня,

но никой никога не ще прекърши

злобата във теб и ненавистта…

pureblack (Георги Колев)

2009-09-28T00:42:35+03:00

...антидепресантно...?
katkatkat (Катя)

2009-09-19T09:11:46+03:00

интересантно
kotel (Мариана Вълкова)

2009-09-19T00:17:56+03:00

Не мрази,обичай.По лесно се живее...С поздрав.
icohim (Христо Стоянов)

2009-09-19T00:10:59+03:00

Аз знам, че няма. Малко импресионизъм не вреди никому.
изречена (Мая Попова)

2009-09-19T00:05:46+03:00

бих ти препоръчала да промениш заглавието. беладоната няма бодли.