icohim (Христо Стоянов)
182 985
19.09.2009 г., 0:05 ч.

Бодли от беладона 

  Поезия » Друга
424 0 5

Ах, как е хубаво да мразиш!

И как е хубаво да не простиш…

… на тези, които те забравят…

В тишината тяхна да мълчиш.

 

И как поглъща те забравата

в измамната си сладка паст.

И остава за теб наградата…

… злоба, ледена без страст…

 

И с годините потъваш бавно

под слоеве от тежка прах.

И гниеш в омразата навярно,

в красотата на смъртен грях.

 

И толкова е плътна твойта злоба,

че не отразява и лунните лъчи.

Пропита с беладонена отрова,

пронизана от трънени игли.

 

А душата свила се е ледно

и спи във своя летаргичен сън.

Хипноза, сякаш че във бездна -

заглъхва житейският ти звън.

 

И мразейки, изоставен от тълпите,

усамотен в собствен огледален свят,

въртят се на съзнанието стрелките…

… непознат е този град.

 

И скоро всичко май ще свърши

и ще си погълнат от забравата в деня,

но никой никога не ще прекърши

злобата във теб и ненавистта…

© Христо Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??