30 окт. 2024 г., 05:54

Бог

256 0 0

            Б О Г

 

Къде свършва Пространството?

Не свършва никъде и никога!

То нито умира,нито се ражда,

във всички посоки липсва хоризонт във картинката.

 

Хипопотично,ако се абстрахираме

от силата огромна на Гравитацията

и в посока твърда планираме

мечтаните свои митарства...

 

Пак хипопотично,ако приемем

скорост милион пъти по-бърза от Светлината,

с която на мисълта съдбовните демони

на развихреното Съзнание да развинтят мечтата,

 

никога не ще стигнем до края

на Божествените Безкрайни Пре Дели,

а дали по-смирени ще станем,

не знам,но по-жестоко,самотно и тъжно ще стенем...

 

Ние сме подобие Негово,

като Него и ний сме безкрайни,

телата са тленни,временни,

а душите,дори угнетени,продължават да си мечтаят...

 

29.10.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...