Бог те милва притаен
БОГ ТЕ МИЛВА ПРИТАЕН
Ти криеш зад стена от маски,
рисувани от цветна длан –
сърцето в розово и страстно,
покой от синьо изтъкан.
Размахваш илюзорна пръчка,
звездите са от прах в мъгла.
Не виждаш, багрите възкръсват
от бели истинни крила.
От пòлета в съня си кротък
се ражда пак измамен ден –
където тихичко си бродиш
във скут, от вятъра пленен.
Привързваш се към Миг очакван,
потапяш се в небе от тлен.
Привидно раните изплакваш,
а Бог те милва притаен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Санвали Все права защищены
