31.01.2014 г., 23:25 ч.
Бог те милва притаен
БОГ ТЕ МИЛВА ПРИТАЕН
Ти криеш зад стена от маски,
рисувани от цветна длан –
сърцето в розово и страстно,
покой от синьо изтъкан.
Размахваш илюзорна пръчка,
звездите са от прах в мъгла.
Не виждаш, багрите възкръсват
от бели истинни крила.
От пòлета в съня си кротък
се ражда пак измамен ден –
където тихичко си бродиш
във скут, от вятъра пленен.
Привързваш се към Миг очакван,
потапяш се в небе от тлен.
Привидно раните изплакваш,
а Бог те милва притаен.
© Санвали Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесах!
-
Чудесен стих!Заглавието много ми допада!Поздрави, Санвали!
-
Дали смирения е победен?Смирения, който е прогледнал,приема и победата и поражението..Поздрав за стиха!
-
Пишеше много красиво
Имаш ли вече издадена стихосбирка ? Ако не ,време е ... Успех ! -
да търсиш, значи да намираш. макар и с грешни сетива, важното е да летиш. успех!
-
Ловиш гривата на тайнството Санвали. Събличаш мига и с голите мигове храниш вечността. Прекрасен 2-и куплет и открояващ се и запаметяващ се финален /4-и куплет/, осигуряват на това стихотворение място в поетичната Ложа. Поздравление! Очарован съм!
Твой: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря за споделянето Младен - поласкана съм от коментара ти.
Динко - важното е да обичаме и да оставяме Любовта да ни води... Благодаря, че се отби.
Роси - още нямам, но работя по въпроса.
Руми - така е.
Силве, Ивон - сърдечно ви благодаря!
Красива вечер!