И ледът покри косите ù,

все така студени,

и измъчени,

и убити.

Ала тя бе богинята на любовта,

но не любовта, за която пишат поетите...

Не любовта, за която мечтаят човеците...

А любовта на душата,

на мира,

на красотата...

Но кой я слуша сега?

Всеки гони онова,

онова неразбираемо нещо...

Не е само това,

не всичко е болезнено.

А тя ви гледа сега

как вие, човеци страдате...

И след вас умира така,

от безсмислената болка, която създавате…