Богиня на любовта
И ледът покри косите ù,
все така студени,
и измъчени,
и убити.
Ала тя бе богинята на любовта,
но не любовта, за която пишат поетите...
Не любовта, за която мечтаят човеците...
А любовта на душата,
на мира,
на красотата...
Но кой я слуша сега?
Всеки гони онова,
онова неразбираемо нещо...
Не е само това,
не всичко е болезнено.
А тя ви гледа сега
как вие, човеци страдате...
И след вас умира така,
от безсмислената болка, която създавате…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Шери Назми Все права защищены
