И ледът покри косите ù,
все така студени,
и измъчени,
и убити.
Ала тя бе богинята на любовта,
но не любовта, за която пишат поетите...
Не любовта, за която мечтаят човеците...
А любовта на душата,
на мира,
на красотата...
Но кой я слуша сега?
Всеки гони онова,
онова неразбираемо нещо...
Не е само това,
не всичко е болезнено.
А тя ви гледа сега
как вие, човеци страдате...
И след вас умира така,
от безсмислената болка, която създавате…
© Шери Назми All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
