И ледът покри косите ù,
все така студени,
и измъчени,
и убити.
Ала тя бе богинята на любовта,
но не любовта, за която пишат поетите...
Не любовта, за която мечтаят човеците...
А любовта на душата,
на мира,
на красотата...
Но кой я слуша сега?
Всеки гони онова,
онова неразбираемо нещо...
Не е само това,
не всичко е болезнено.
А тя ви гледа сега
как вие, човеци страдате...
И след вас умира така,
от безсмислената болка, която създавате…
© Шери Назми All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
