5 дек. 2008 г., 16:34

Боговете ни завиждаха

1.8K 0 7

 

Намерих те

и знаех, че

ти си ме обладавал

още преди да те срещна.

Планински въздух,

аз дишах те дълбоко

и кристално чиста 

от пепелта се преродих.

Страстни тела оплели

танцувахме в

жарава любовна

и преоткривахме се

всяка секунда.

И времето беше спряло,

и боговете дори,

ни завиждаха тайно.

Намерих те...

за да те загубя.

Вървях към теб, а ти

се отдалечаваше бавно,

повтаряйки ми: "Обичам те".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...