5.12.2008 г., 16:34

Боговете ни завиждаха

1.7K 0 7

 

Намерих те

и знаех, че

ти си ме обладавал

още преди да те срещна.

Планински въздух,

аз дишах те дълбоко

и кристално чиста 

от пепелта се преродих.

Страстни тела оплели

танцувахме в

жарава любовна

и преоткривахме се

всяка секунда.

И времето беше спряло,

и боговете дори,

ни завиждаха тайно.

Намерих те...

за да те загубя.

Вървях към теб, а ти

се отдалечаваше бавно,

повтаряйки ми: "Обичам те".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...