Бохем
Бледнеят небесата –
в тъмнината
на небосклона искам
да се потопя,
за да изплувам
и почувствам
във сърцето си,
студената луна.
Аз, искам
да обгърна тишината
с плътта,
на изнурена длан –
разбран да бъда,
даже без остатък,
сърцето свое
да раздам.
Сега съм точен,
кратък,
ясен.
Мигът,
е крайната ми цел –
разстрел...
В съня си съм прекрасен,
бохем ...
До първия петел.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
)))
