Бледнеят небесата –
в тъмнината
на небосклона искам
да се потопя,
за да изплувам
и почувствам
във сърцето си,
студената луна.
Аз, искам
да обгърна тишината
с плътта,
на изнурена длан –
разбран да бъда,
даже без остатък,
сърцето свое
да раздам.
Сега съм точен,
кратък,
ясен.
Мигът,
е крайната ми цел –
разстрел...
В съня си съм прекрасен,
бохем ...
До първия петел.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
)))