kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
8 jul 2006, 8:00  

Бохем 

  Poesía
576 0 3

Бледнеят небесата –

в тъмнината

на небосклона искам

да се потопя,

за да изплувам

и почувствам

във сърцето си,

студената луна.

 

Аз, искам

да обгърна тишината

с плътта,

на изнурена длан –

разбран да бъда,

даже без остатък,

сърцето свое

да раздам.

 

Сега съм точен,

кратък,

ясен.


Мигът,

е крайната ми цел –

разстрел...


В съня си съм прекрасен,

бохем ...


До първия петел.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав стих,kasius! A ти писателче? Да не би ти да не плещиш глупости?
  • Людмила! Дай ми музика и аранжимент и аз ще ти напиша песента! )))
  • разбран да бъда,
    даже без остатък
    сърцето свое
    да раздам.

    Чудесен стих!
    Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??