17 февр. 2016 г., 00:16

Божествен миг

489 0 1

Божествен миг

 

Искам да те изпия. Искам да те опия.

Мен да ти дам. И вярвай ми, знам

ще те омаят истински, зная

мойта снага, като нега,

мойте очи, като лъчи,

мойто лице, мойто сърце -

всичкото мое. То е и твое.

С мъжката длан, всичко изтрила -

сълзи и свян, болка и сила -

ще ме погалиш, ще ме запалиш,

ще ме прегърнеш, ще ме обгърнеш.

Погледът див, благ и ревнив,

ще ме съблича, ще ме обича.

Твойте ръце, като перце

ще ме поемат. Всичко ще вземат -

стон и въздишка - паячна нишка.

И пребледняла, и премаляла,

ще се отпусна, и ще напусна

моя си лик... Божествен миг!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...