Пресякоха се погледите ни в далечината
и там - от хоризонта - огнен стълб
разтърси грива вертикално над земята,
но не достигна литналия в небесата гълъб.
О, гълъбе, как винаги неспирно ни разкайваш,
дори за неродени още - неотменни грехове...
Как миналото никога неслучено възраждаш
над бездна зинала под яростните върхове!
За тебе, гълъбе, орисниците в тишината
предначертаха моята - безсмъртната любов.
Пресякоха се погледите ни в далечината
високо реещи се там - над земния покров. ...