Божествен полет
Пресякоха се погледите ни в далечината
и там - от хоризонта - огнен стълб
разтърси грива вертикално над земята,
но не достигна литналия в небесата гълъб.
О, гълъбе, как винаги неспирно ни разкайваш,
дори за неродени още - неотменни грехове...
Как миналото никога неслучено възраждаш
над бездна зинала под яростните върхове!
За тебе, гълъбе, орисниците в тишината
предначертаха моята - безсмъртната любов.
Пресякоха се погледите ни в далечината
високо реещи се там - над земния покров.
Сега във транс летят душите с твоя полет,
родил с крилата ти божествената синева.
Не ще познаят сянката на дълга горест,
или преследването от човешката мълва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
