Божествена обич
Когато съчувстваш, надежда даряваш,
рани лекуваш и бършеш сълзи.
Сърце и ръце безвъзмездно подаваш,
не чакаш отплата, създаваш мечти.
Когато подкрепяш, вяра даряваш,
от времето свое за други делиш.
Стъпки, посоки стремглаво чертаеш,
на хорските клади готов да гориш.
Когато се радваш на чужди успехи,
надраснал и его, и суета,
закриля Всевишният твоите пътеки -
божествена обич за святи дела.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златка Чардакова Все права защищены
