7 abr 2023, 22:49

Божествена обич

  Poesía » Civil, Otra
628 5 8

Когато съчувстваш, надежда даряваш,

рани лекуваш и бършеш сълзи.

Сърце и ръце безвъзмездно подаваш,

не чакаш отплата, създаваш мечти.

 

Когато подкрепяш, вяра даряваш,

от времето свое за други делиш.

Стъпки, посоки стремглаво чертаеш,

на хорските клади готов да гориш.

 

Когато се радваш на чужди успехи,

надраснал и его, и суета,

закриля Всевишният твоите пътеки -

божествена обич за святи дела.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...